Нещо средно между подслаждане на кафето и осоляване на раните.
Постинги в блога
27.12.2015 23:23 -
Да бъдеш нечия муза
" Тя се появи внезапно в час, в който той не очакваше..неочаквана, но дочакана, цяла вечер присъствието й беше някак внезапно и привличащо..всеки път, когато той погледнеше към нея, светлината от прожекторите се концетрираше в невероятно...
23.12.2015 02:03 -
Нощта принадлежи на вдъхновените
Нощта принадлежи на мечтателите, на любовниците и на тези, които просто не могат да заспят по една или друга причина. Втренчваш се в нищото, слушаш разказа на невъзможната любов между стрелките на стенния часовник и тишината...
20.12.2015 00:57 -
Кутия пълна с тайни
Напоследък динамиката не ме зарежда, а ме изтощава. Нямам време, в което да мисля за себе си, за желанията си.. за чувствата си. Претупвам работите си, вървя бързо, говоря малко, плача дълго. Добре съм. Само не мога да спя, ...
14.11.2015 20:42 -
Манипулативна нация
Случилото се във Франция е наистина ужасно. Но Фейсбук не е мястото, на което да се молите! Има църкви! Ходете там, молете се.. Но не да отидете и да се тагнете с хаштаг, че се молите за Париж! Стига с тази показност!! Бъдете смирени и ...
12.11.2015 02:08 -
Магията на есента
Есента е толкова красива.. Намирам плашещо много сходства с нея. С чаша ароматно кафе и тънка цигара седнах на прозореца и се загубих в пейзажа навън. Беше обичайно ветровито за сезона. Не бе валяло от седмици и земята б...
01.11.2015 23:59 -
Една целувка, чакана десетилетие
Разхождах се в София и откривах странни места, които не подозирах, че се намират в столицата ни. Но когато се разминах с крокодил на пешеходната пътека, ситуацията ми се изясни. Рингтонът на телефона ми ме извади от този...
28.10.2015 20:17 -
Три таксита
Големият град предразполага да бъдем себе си и да търсим и намираме тръпка.
Събудих се в 6:59 - секунди преди алармата да шокира организма ми. Навън беше слънчево. Един лъч за малко да ме ослепи. Денят се очерта...
Събудих се в 6:59 - секунди преди алармата да шокира организма ми. Навън беше слънчево. Един лъч за малко да ме ослепи. Денят се очерта...
22.09.2015 02:00 -
Малкото зло
Щастието му струваше скъпо. Подарявах му усмивки и целувки. Но той беше различен и понякога имаше нужда от друго. Смееше се често, но се усмихваше рядко. Четеше много. Усмихваше се, когато му подарявах книгите, за които ми г...
30.08.2015 16:15 -
А може би сънят е всичко
Времето е малко. Нямаме го.. Не сме господари нито над него, нито над чувствата си. Господари сме на предразсъдъците. Изключваме паметта, макар да помним всичко след това. Слагаме съвестите си настрана, за да останат неопетн...
28.08.2015 00:31 -
Да го има черно на бяло
Присъствието му ме изпълва с щастие и ме кара да се чувствам неудобно. Лабилна съм. Погледът му е едновременно невинен и мръсен. Когато ме погледне се сковавам. Кръвта преминава през различни състояния. Първо замръзва, после...
26.08.2015 02:09 -
От нищо нещо
Гледам листа от десет минути и се чудя как да започна, чудя се и на какво да дам началото. Почти един часа след полунощ е. Слушам музика - плейлистът с песните, на които съм правила секс, правила съм и любов. Спомените танцу...
26.08.2015 00:54 -
Коя съм?
За да се изкуша да избягам от себе си, първо трябва да открия себе си. Не търся себе си, а вярвам в същото. Вярвам, че мога, че знам, че ще постигна всяка цел, без да знам към какво точно се стремя и защо.
Много...
Много...