Това, което виждаш в мен, не е слабост.
Зверски усилия полагам желанието ми да не личи...
Целуни ме.. имай милост.

 Април. Пролет. Пълнолуние.
Луната се бе пооляла. В следващите дни се очакваше и фигурата ми да заприлича на закръглената форма на Луната. Предстоеше да навляза във фаза "Празник". Както и да е. Пълнолунието е нищо за хората, и безсъние...

 Седяхме върху тревата в неосветения парк и гледахме звездите. Пръстите му почти докосваха моите. Поех си дълбоко дъх и промълвих:
- Страхувам се.
- От какво? От тъмното ли?

 Той бързаше към дома си. Набираше номера й, но телефонът беше изключен. Сякаш нарочно таксиметровият шофьор избираше  да минава през булевардите със задръствания. Дали щеше да си тръгне.. дали това не бяха просто празни приказки, надали...

 И най-лошото в живота си го посрещаме сами. Още от малки не бягаме от летящия към нас хартиен самолет. Оставяме го да се разбие в дланите ни. Приемаме го за знак от съдбата. Търсим послание изписано някъде из белите листа. Няма. Има три...

 Страх ме е... От тъмното, от чудовища.. Ала истински се страхувам от усмивката ти, от допира ти, от аромата ти, от целувките ти... Страхувам се, че се влюбвам и не мога да направя нищо, за да спра превземащата ме емоция. Любов, не съм г...

 Гореща съм, ако знаеш как да ме запалиш,
сложна съм, лесно в пепел превръщам се.
Не ме докосвай с голи пръсти, ще се опариш,

 Бяла си като сняг,
по колената и кокълчетата ти личи твоят бяг.
Окъпана си в детски спомени, игри,

 Остави прозореца отворен, харесвам ми да влизам оттам.
Понякога неканен гост съм, но очакван и желан.
Ще ти разкажа какво не ме оставя да спя,

 Аз съм лудост, облечена в сиво,
аз съм привидна скука, скрито диво.
Аз съм тиха и смирена,

 Знам какво направи и искам да крещя,
да презизвикам бури, урагани, да те унищожа.
Да те няма на Земята и да не мисля за тебе,

 11 март ми е любима дата
тогава не подозирах бедата
че ще се влюбя в теб, че ще се влюбиш мен