Строя пясъчен замък пред портите на сърцето ти,
а там често има бури, цунамита, вълни..
Понякога ме изненадваш със слънчеви лъчи,

 Когато алкохолът се слее с кръвта,
пиша - аз не спя. 
Не мога да се примиря

 Безжизнена съм, безчувствена. Рядко се усмихвам и правя всичко без особено желание. Но в своята болка открих нещо красиво, затова когато съм тъжна, не спя, а творя. Така се чувствам полезна. Някак в болката си успявам да докосна недокос...

 Не изпитвам потребност да бъда разбирана.
имам потребност да бъда желана
да се чувствам важна

 В ума ми спомени танцуват валс.
Вино пием, пее Рей Чарлз.
Протягаш ръка и отмесваш косата ми.

 Защо да държа устата си затворена?
Емоциите в мен бушуват
И не мога да ги спра!

 за да го забравиш,
за да се научиш друг да обичаш
трябва да разбереш

 Държеше телефона в замръзналите си ръце. Минусовите температури в последно време го караха да се замисли за последният път, в който беше толкова студено и имаше толкова много сняг. Спомените нахлуваха един след друг. Как ли е, къде ли е...

Колко ли дълго ще се връщаш там.
Зад онзи стълб до магазина.
Ще гледаш вкъщи ли съм.

 Обикновено, 
когато пиша така,
някои хора спират

 Недей
Не затваряй очите си, за да не виждаш  мене.
Дръж ги отворени, насълзени, ококорени.

 Зима е
красива
студени цветове