Нещо средно между подслаждане на кафето и осоляване на раните.
Постинги в блога
03.09.2016 18:42 -
Септември
Лятото забави ход, а есента започна да приготвя своя багаж за няколкомесечния си престой. Сгъна прилежно одеждите си. В стъклени бурканчета внимателно затвори меланхолията, дъждовете и студа. Избра да дойде пеша, придвижвайки се грациоз...
24.08.2016 23:23 -
Някъде там
Искаш ли да избягаме? Нека да се скрием от Света или поне от този, който познаваме и ни познава. Да се скрием и да притихнем или да се скрием и да крещим. Ще захвърлим ключовете си и ще забравим пътя към вкъщи. Нека да няма връщане назад...
24.08.2016 01:19 -
Ти си пулс
Факт е, че ми е в пъти по-лесно да рисувам пейзажи с тъга. Когато се чувствам добре, щастлива, завършена, просто не ми се получава. Пиша и трия, защото чета написаното и не чувствам удовлетворение. Щастието трябва да се изживее и би било...
22.08.2016 19:28 -
Насън
Често се случваше да бълнува.
Лягаше спокоен,
но крещеше насън.
Лягаше спокоен,
но крещеше насън.
22.08.2016 19:15 -
Така и не пораснах
Навън вали. Не беше валяло от седмици, а в мен от дни.
Спуснах щорите и останах сама със себе си. Имах нужда да остана със себе си. Да говоря в нищото и да чувам тишината.
Бурята се разрастваше, както и страхът в мен - така и не порас...
Спуснах щорите и останах сама със себе си. Имах нужда да остана със себе си. Да говоря в нищото и да чувам тишината.
Бурята се разрастваше, както и страхът в мен - така и не порас...
18.08.2016 01:03 -
Съквартиранти
Често спореха. За нея не всичко беше пари, а той искаше да бъде независим. Ежедневни спорове, завършващи със споделен душ и боричкане върху креслото във всекидневната. Пиеха чай и пушеха цигари на тесния прозорец в спалнята. Един ден щас...
17.08.2016 15:49 -
Имай ме и ме нямай
Можех да кажа на всички за чувствата си. Можех да споделям всяка наша стъпка. Можех да разказвам за преживяванията ни. Можех да показвам съобщенията ти... Но не искам да загубя чара. Чаровно е. Нека да не знаят, тя, той, те... Да знаем ...
16.08.2016 00:24 -
Разумът ми пречи
Има дни, в които съм наистина вдъхновена, но прекалено изморена, за да пиша, каквото и да е било. И днес имам какво да кажа и искам да кажа много неща. Но днес не ме спира само умората, а и разумът. Защото истината между редовете се прие...
13.08.2016 00:01 -
На един дъх
Вчера отивайки в местната Библиотека, замених Чехов за Толстой. Изтрих грима си, взех бърз душ и уморена след дългия ден, си легнах с "Ана Каренина". Това е една от първите книги, които не си купих, за да прочета, само защото чувството ...
12.08.2016 15:02 -
Безвкусен
Не беше щастлив, но беше добре. Работата го изтощаваше, но парите си заслужаваха. Хапваше на крак и пиеше кафето си на екс. Мразеше жегата, мразеше и студът, а средно нямаше. Рядко си позволяваше да мрънка, тъй като така беше възпитан. ...
08.08.2016 23:11 -
Когато е август
Летен, нощен дъжд. Нощните лампи осветяват неверниците с чадъри, които притичват между панелените блокове. Ще си наметнем жилетки и ще отворим всички прозорци, за да може целият апартамент да ухае на дъжд. Ще седна в теб и ще гледаме ка...
07.08.2016 00:40 -
Просто е: даваш-получаваш
Човекът до теб трябва да те надгражда. Трябва да те мотивира да бъдеш най-добрия вариант на себе си. Да те стимулира да се усъвършенстваш. Трябва да има нерегламентирано съревнование. Да се стиковате и да бъдете заедно в успехи и падени...