Нещо средно между подслаждане на кафето и осоляване на раните.
Постинги в блога от Април, 2017 г.
20.04.2017 16:53 -
Космически кораб
Караш ме да се чувствам извънземно...
подай ми ръка и нека потеглим заедно
с нашия космически кораб...
подай ми ръка и нека потеглим заедно
с нашия космически кораб...
20.04.2017 16:10 -
Неочаквано
Сняг през април
зима през пролетта...
неочаквано почти толкова
зима през пролетта...
неочаквано почти толкова
17.04.2017 18:51 -
чакам те Там
Навън е толкова лениво, че го мързи да завали.
Стоя с книга в ръка, заклещената между пръстите цигара дими.
Рисува пейзажи, кара ме да мисля и да си спомням
Стоя с книга в ръка, заклещената между пръстите цигара дими.
Рисува пейзажи, кара ме да мисля и да си спомням
16.04.2017 23:30 -
Слабост
Това, което виждаш в мен, не е слабост.
Зверски усилия полагам желанието ми да не личи...
Целуни ме.. имай милост.
Зверски усилия полагам желанието ми да не личи...
Целуни ме.. имай милост.
15.04.2017 00:14 -
Пълнолуние
Април. Пролет. Пълнолуние.
Луната се бе пооляла. В следващите дни се очакваше и фигурата ми да заприлича на закръглената форма на Луната. Предстоеше да навляза във фаза "Празник". Както и да е. Пълнолунието е нищо за хората, и безсъние...
Луната се бе пооляла. В следващите дни се очакваше и фигурата ми да заприлича на закръглената форма на Луната. Предстоеше да навляза във фаза "Празник". Както и да е. Пълнолунието е нищо за хората, и безсъние...
03.04.2017 22:05 -
Ще живеем вечно
Седяхме върху тревата в неосветения парк и гледахме звездите. Пръстите му почти докосваха моите. Поех си дълбоко дъх и промълвих:
- Страхувам се.
- От какво? От тъмното ли?
- Страхувам се.
- От какво? От тъмното ли?