Вървят хора по парещия асфалт. Всеки бърза да се прибере и да се спаси от жегата, която е присъща за юли. Всеки се е затворил в себе си и съществува с безизразна физиономия. Гледат напред - в нищото. Гледат, но не виждат.
 ...