"Как се чувстваш?" - въпросът, който никога не чух. Знаех, че слабо те интересува и даже не ми пречеше това твое безхаберие.  Нека да ти отговоря как се чувстах, как се чувствам.. Не съм добре, и даже не съм щастлива вече. Дали съм била изобщо, не знам. Фалшиво щастие, голяма заблуда, лъжливи чувства. Бях добре, когато те виждах щастлив и усмихнат, макар и да не беше такъв заради мен. Преодолях страха от това да не си само мой. Ама ти беше добре с мен, нали? За теб бях много образи и характери, събрани в едно нещо... Това нещо, аз наричам "цигара след секс". Именно така се чувствах аз, буквално. Какво имам предвид , ли? Нека ти кажа. Спеше с много жени, като казвам "спеше" нямам предвид буквалното спане, знаеш за какво говоря. Но ти си такъв, че не можеш да спиш до такива жени, лесни жени. И след "спането", идваше при мен, да заспиваш в моите прегръдки. Беше ти добре, нали? Да имаш човек, който да дава всичко за теб и да те обича.. Знам, никога не ти го казах, но щях да те облъсна още по-рано. Чувствах се истински щастлива да те гледам и целувам, докато спиш. Тогава беше истински невинен, и сякаш забравях за нещата, които вършиш.  Самотен ли си? Според мен, със сигурност, но човек като теб, не би го признал. Намираш утеха у онези жени. Ти загуби, загуби мен, ако мога да го нарека загуба. И знам, липсвам ти, но гордостта.. Ах, тази гордост. Имай си я, мамка ти! Аз, тоест, цигарата, прегоря, изгоря.. Прекалено дълго горях по теб. Изгоря и любовта ми!