Ето ме сега тук, стискам очи силно и се надявам този ад да спре.. Отврям ги.. нищо не се е променило.. все така сама съм, и болката не стихва.. сама съм.. сам-сама.. Мълчи, мълчи сърце! Трябва да бъда силна, мълчи сърце.. Понякога не получаваме нещата, които искаме.. Понякога е по-добре да бъдем сами, от колкото наранени.. Не искам да бъда сама.. мразя самотата, а сега съм самотна и наранена - добре съм ! Така се раждат силните хора ! Боли, не бях готова да се родя, не исках.. Стига с тази самота.. Затупти сърце, обичай и се бори.. Моля те сърце, не ме предавай и ти ! Заедно ще продължим, търсейки, борейки се, тази самота ще победим.. Сърце, той ме чака там, но не зная колко точно ще ме чака. Готова съм да обичам, по-готова никога не съм била. Само се питам, обичала ли съм.. мога ли да обичам, а обичам ли.. Не мога да си отговоря сама.. Кажи сърце, ти най-добре ме познаваш.. Кажи за кой туптиш? Кажи защо дъхът ми спира? Плачи сърце, но не ме предавай ! Заклевам се, аз не ще предам се ! Ти само тупти, но не недей издава ме, когато обичам и се влюбя ! Не ме издавай, когато го видя, когато ме погледне, когато ме докосне, когато спи в прегръдките ми, когато го обичам.. Нека да не знае, защото когато разбере ще си тръгне.. Така правят обичаните мъже - страхуват се да бъдат обичани, или по-точно се страхуват да обичат и да се привързват.. А аз не ще го нараня, обичайки не наранявам.. Способна съм да дам топлина, малко светлина и цялата любов, която притежавам.