"..Виждахме се рядко. Уж светът е малък, а явно може двама души да не се срещнат, макар и да живеят в страхотно малък град. Може би той беше най-истинското ми влюбване. Това постоянно питане, дали чувствата са споделени ме измъчваше ужасно. Разбрах, го малко късно. Разбрах го в поредната грешна нощ. Не трябваше да съм с него, принципите ми не го позволяваха, но ги бях сложила да спят. Държахме се за ръце, обикаляхме тъмните улици, хей така безгрижно и безцелно. Знаехме, че щом слънцето изгрее, нашият романс  не ще продължи. Показвахме чувствата си по тъмно, не и по светло, да не би някой да ни завиди и да ни раздели, но може ли да се разделят двама души, които никога не са били заедно? Пеперудите в стомаха никога не ме напускаха по време на среща с него. В обувката си носех едно камъче, наречено страх. Страх от това да му кажа какво чувствам към него. Страх от това да го загубя, без никога да не е бил мой. Пречеше ми, но си го пазех там. Чувствах всяка целувка като последна. Имаше буря. Аромат на нощ, аромат на дъжд и аромат на една тайна любов. Бях се сгушила в него и се молех времето да спре и завинаги да остана в прегръдките му. В съзнанието ми е запечатана всяка негова дума. Аз знам, че той също иска да бъде с мен, но такава е нашата любов - невъзможна, ако мога да си позволя да я нарека любов. Обич. Приятелство. Ревност. Нужда. Любов. Да, любов е. Необикновена любов, тайна, наша.. Само наша, винаги ще остане такава, докато не позволим да стане нечия. И сега стискам очи и го виждам. Слънчевата му усмивка, причина за моето фалшиво щастие. Залъгвам се, че съм щастлива, защото истината е, че съм ужасно самотна и само тези мисли, тези спомени сгряват ежедневието ми. Дните се търкулват, а аз пораствам. Страхувам се, че мислейки си за изминалите дни пропускам толкова много моменти, които биха могли да ме променят. Изпитвам огромна нужда да бъда щастлива, отчаяно се моля един ден да бъда! Определено не мога да бъда щастлива сама.. Срещам се с различни хора всеки ден, фалшиви хора, фалшиви приятели, фалшиви отношения, фалшиви усмивки. Можеш ли да си истински, а и да можеш, заслужава ли си? Толкова много въпроси в главата ми, май съм доста объркана. Толкова много спомени, които не ме оставят на мира. Откачам. Побърквам се. Искам да обичам и да съм обичана, да разбирам и да съм разбирана. Отчаяно имам нужда от човек, който да ме оцени. Искаше ми се този човек да си ти.."