Липсва ми разнообразие, защото еднаквостта ме отегчава до болка. Цветът на деня ми е сив - някакъв никакъв. Няма емоции, няма адреналин. Дори сутринта, когато се успах, както обикновено, не се трогнах. Вярно, не е нещо необичайно за мен, но поне да се бях развълнувала или притеснила заради това, че закъснявам. Някакво ми е никакво - като деня.. Нито съм щастлива, нито съм нещастна, нито съм добре, нито съм зле. Няма от какво да се оплача, няма за какво и да се хваля. Чувствам се, сякаш пенсионер, който се е наживял, се е навлякъл в младежката ми кожа. Не съм задръстена, по дяволите. Имам си приятели, но някак не ми е до тях сега. И музика не ми се слуша, но ай ще си пусна нещо да върви за фон, поне да се изолирам от комерсиални истории от снощи на околните, от типа "Снощи се забих с един, има BMW, води ме в общака му, каза ми, че ме обича и ще ме води на море.." - А дано те заведе, вишистко. Не можах да преживея и да ме гледат като стока, някакви чичковци, които незнайно защо са избрали да използват този нисш вид транспорт, ако съдя по облеклото, този пред очите ми, в момента, има поне 3 коли - последен модел, явно и той е пренощувал на територията на квартала на разврата. Миналата седмица, без да искам си счупих розовите очила, явно и позитивизмът ми се е натрошил на парченца - няма го никакъв. Взех си черните, вършат работа, даже по-добра. Изведнъж всички станаха безлични. Все ми беше тая кой "случайно" се блъска в мен. Нещо съм уморена днес да се харесвам на всички. Нямам вид на ангел, белите дрехи са изцапани с отегчение и отчаяние, а не мога да намеря препарат за тях от известно време. Черното е моят цвят днес (сега се усещам, че в автобуса ми направиха място да седна, може би имам вид на човек, който наскоро е загубил някой - то си беше така, само дето, този някой е жив, здрав, щастлив и с друга). Как ли ще завърши този прекрасен, според прогнозата за времето, ден..