Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2015 16:42 - Четири параграфа
Автор: rumzza Категория: Лични дневници   
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове:
0



             Пишех. Пишех песни, поеми, разкази, стихотворения. Този, който ме вдъхновяваше, е притежание на друга. Първоначално приемах писането за терапия, по-късно усетих, че е самоизтезание. Никой не заслужава такова нещо! Най-малко той. Пиша, а после чета и плача. Така ли се лекувам? Как се преодолява несподелената любов, така и не се научих. А, осъзнаването идва ли с годините или са бабини деветини? Клише. Мит. Ах, пак ме заболя. Трябва да опиша болката си в четири параграфа. После ще плача.

            Сега се чудя - не мога да реша какво е.. Дали наистина е несподелена или е неизживяна. Вътрешното ми Аз, изпълнява волна, весела програма при мисълта за втория вариант, заради надеждата. Май съм леко глупава, дано не се забелязва с просто око. Надеждата все се появява, когато почти съм се отказала и съм преодоляла мъката ми с мъжко име. Не я искам, винаги.. Искам да се облека в ентусиазъм, във вяра, че всичко зависи от мен, и не да се надявам, а да знам! Да знам, че мога да променям светове, да вдъхвам живот, да виждам цветове, да вдъхновявам. Болна съм от надежда, обречена съм да се разочаровам.

            Разочарованието се е забило в мен като кърлеж. Малко, по малко изпива последните ми запаси с удовлетворение. Да, където има очаквания, има и разочарования, но аз съм наясно и съм съгласна да е така. Емоционалната динамиката е прекрасно нещо. Изпитваш ли емоции, значи живееш. Ако не се надявам или не очаквам, ми е скучно и се отегчавам.. А, когато ми е скучно и не ми се случва нищо, се връщам назад - в миналото. И там ме чака той (този от първия параграф). Не, че не може да ми се случи нищо ново и различно. Истината е, че аз нямам желание и не позволявам на нищо ново да се настани в живота ми. Не е виновен той, а аз - и то много.. Изборът е мой, аз избирам да живея в миналото, за сега. Лягам си с мисълта за него и се събуждам по-вдъхновена от всякога.. Как да се откажа от това? Не мога да спра да бъда вдъхновена от него - кара ме да се чувствам пълноценна.

            Пиша.. Пиша много.. Пиша в безброй параграфи. Животът няма да ми стигне да опиша колко ми липсва присъствието му в реалността ми. Идеята за него ме побърква. Но, може би ако го имам, всичко ще изчезне. Мистерията е това, което ме привлича.. "Мистерия" е презимето му. Забравих да спомена името му.. Ако го назова, магията умира. Сега точно, не се сещам за нещо, с което се римува. Сетих се, но ще го спестя, че да не превишавам параграфите. В заключение ще кажа, че не ми дреме, дали заслужава. 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumzza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 223269
Постинги: 186
Коментари: 41
Гласове: 182
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031