Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2015 13:28 - Почти
Автор: rumzza Категория: Лични дневници   
Прочетен: 732 Коментари: 0 Гласове:
0



            След дълго чакане, пак се срещнахме. Датата и часът, нямат значение. Причината - също. Нищо не ни е сближавало така, както нощта, предразполага ни да бъдем смели и да не пренебрегваме желанието да бъдем двамата, заедно. Отказах цигарите, но теб, не успях. Как да преодолея наркотичната ти пагубна любов? Само с теб рискувам, вадя картите и хвърлям ги на масата, а залогът е сърцето ми.

            Знаеш, въпроси не задавам. Няма значение дали ще вечеряме, ще пием червено вино или ще гледаме филм, на който ще заспиш в прегръдките ми, а аз ще те целувам по челото. Не съм претенциозна, искам само малко откраднато време с теб. Двадесет минути, час или два.. не съм алчна, само да сме двама. Закуска мога вече да правя, поднесена с ароматно кафе, в любимата ти порцеланова чаша, и целувка. Ще взема душ с теб и обещавам да не мрънкам за водата и да не пея. Повярвай ми, мога да мълча.

            Не съм специална, но не съм като другите жени, защото никоя не може да те види по начина, по който аз те виждам. Има много мъже, но за мен е един.Твоите очи, търся навсякъде.. Усмивката ти ме заслепи така, както слънцето ме заслепява, всяка сутрин напомня ми за теб. Изгрява със спомена за теб..  Трудно бих отворила очи до различна от твоята усмивка. Подари ми сутрин, моля те..

            Имах те за малко, но ме вдъхнови за цял живот - така го чувствам. Текстовете, които пиша, събуждат любопитството в хората, докосващи се до тях. Често ме питат за кого пиша, но знам, че ако кажа, магията умира! Четейки писанията ми, някои  припознават себе си, което до някъде ме успокоява, че не съм само аз - страдаща по неизживяната си любов. А, дали ти четеш.. А, какво ли си мислиш.. Чудя се, дали присъствам в мислите ти понякога. По-добре да не знам, да живея в заблуда, ми е съвършено удобно.

            Посвещавам на теб този текст, тази песен, онази песен, всяка рокля и всеки танц. Не осъзнаваш, че си моята муза, и за това си толкова изящен.. Тровиш ме с безразличието си, гъделичкаш интереса ми все повече и повече. Съжалявам, ако понякога любовта ми те застига и ти тежи, но не мога да спра. Може би ща спра, след като изпиша за любовта, страданието и перипетиите, поне в 7 тома.. Би ли ги прочел? А, би ли споделил някому, за когото се пише навсякъде и всички се чудят кой е? Би ли развалил магията? Недей! Интересно четиво ще се получи. Критиците ща кажат, че аз съм заблудена глупачка, а ти си лош герой.. Но на кого му пука наистина?

            Не мога да се примиря, че краят е край и няма да се срещнем с теб, и няма да имаме таен, кратичък романс. При всяка среща с теб, се страхувам, че ще е последната, принуждавам се да се насладя на последните целувки, на последните прегръдки.. А след това чакам дни, седмици, месеци и когато почти съм заблудила вътрешното си Аз, че съм те забравила, ти се появяваш, пишеш или позвъняваш.. Намек за среща или директно и настоятелно предложение.. Непредсказуем си винаги. Възползваш се от това, че си ми слабост и не мога да ти казвам "не". Тогава пеперудите ме убиват. Болезнено ми напомнят какво чувствам. Година по-късно, тръпка все още има, дори расте, не изчезва. Боли ме, а не поумнявам. Загубих ли себе си по пътя към теб или това съм аз..

            Любов ли е, ако само единият обича? Ако е любов, е много болезнено. Въпреки това, не искам да се отказвам, защото си специален за мен или поне за сърцето ми. То не избира в кого да се влюби. Разумът ми, обаче, не го упреква. Що-годе приема нещата нормално. Превръща грозните страдание и разочарование, в нещо красиво.. Да, не съм се променила, все още извличам позитивното. Магическата пръчица почти работи. Както почти съм те забравила и почти не те откривам в нищо. Чудя се какво ли ще излезе от цялото това изтезание. Ще бъда ли цяла, когато те забравя? Дали, ще те познавам в сънищата си или ще се чудя кой си и защо съзнанието ми те търси и открива в дълбоко заровени спомени. Ще значи ли, че ми липсваш, щом те сънувам? Ще плуваш ли, ще се държиш ли на повърхността или ще потънеш в миналото. Усещам, че цял живот ще ме преследваш. Ще продължиш да напомняш за себе си, несъзнателно. Може би някой ден ще събера сили и ще се опитам да те забравя, ще се опитам да се отдалеча от теб.. Ще отида на другия край на света, с други хора и ще започна живота си отначало. Ти ще си там, без причина.. Просто ще си там, защото винаги си на една ръка разстояние, дори и когато сме на километри един от друг. И когато пак се срещнем, ще мълчим - очите ще говорят. Без обяснения, никому нужни са. Всичко беше една терапия, целяща да открия себе си и да се освободя от товара. Мисля, че успях, благодарение на теб!

            Не мога да те мразя, но мога да те обичам. Чувствам се променена. Научих се да обичам и да приемам, че има различни любови, досега бях вкусвала само една. Както във всичко, така и в любовта има иновации. Претендираме все, че сме съвременни хора, а не сме. Не приемаме различното. Съдим, упрекваме и не го приемаме за нормално. В началото и аз те съдех. Мразех те, ругаех те на ум, а после се влюбих в теб и те приех такъв, какъвто си. Хората спряха да бъдат фактор, от който да зависи щастието ми. Вече само аз имам значение. Добре съм, учудващо. Приоритет съм на себе си, останалите не ме интересуват. Имам леки признаци на егоизъм, но това не ме притеснявам в никакъв случай. Сега и аз съм по-добре, когато съм сама. Хората ме натоварват, ограничих контактите си и не съм самотна. Чувствам се добре в кожата си и все повече започвам да се харесвам. Осъзнах, че който иска да се променя, определено не е моят човек. Всъщност, напоследък започнах да се замислям над понятието ""моят човек"". Звучи непонятно.

            Стигнах до извода, че съм си самодостатъчна - не винаги, но в повечето случаи. Позволих си да бъда човек, да греша. Отдавам се на изкушенията, без тях животът няма да е сладък. Вкусвам и горчивина понякога, но по-бързо ми минава. Раните зарастват. Животът е такъв, какъвто си го направим, а смисълът му е такъв, какъвто му придадем. Моят все още не е известен, тъй като няма значение, важното е да живея, а не просто да съществувам.

            Още съм чувствителна, но плача по-малко, усмихвам се, смея се и театралнича понякога. Безсмислено е животът ми да е тема за разговор на емоционално и морално бедните. Не показвам болка. Почти не я показвам, когато някой те спомене или ме попитат за теб. Те няма как да разберат. Вече не се напивам от нерви, преодолях  теб. Почти цяла съм. Има частици, които липсват. Намирам ги в героя, за когото често пиша в разказите си. 



Тагове:   иновации,   Почти,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumzza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 223356
Постинги: 186
Коментари: 41
Гласове: 182
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031