Колко време трае въпросното състояние? До следващата среща, когато всичко започва отначало.. когато раните болезнено се отворят и зеят, след като са зараснали някак. Въвлечена съм в омагьосан кръг. Знам какво следва, просто не знам кога. Нямам време да се възстановя. Безжизненото ми тяло понякога се смее, но едва диша. Енергията е скрита дълбоко в таен резерв, който се използва рядко, при необходимост. Ръцете ти са ледени, а всеки допир ме изгаря, белезите са повече от видими. Не се съпротивлявам, после смирено ближа раните си, след като съм се признала за победена. Нямаш вина, че не ме обичаш. Нямаш вина, че аз те обичам.
Призраците безстрашни ли са? Претръпнали са. Забравят за страха от тъмното, от непознатото, от новото. Всъщност те са това, от което се страхуваме. Те са човеци без душа. Имат чувства, но са прекалено уморени да чувстват. Има моменти, в които призраците се преобразяват в безсрамно щастливи хора. Но тези моменти са рядкост, защото така трябва. А може би могат да изпитват чувства, но просто ги пазят за някого..
Призрак ли съм? Призрак съм, когато те няма. Не съм щастлива, не съм тъжна. Съхранявам любовта си в мъничка стъклена кутийка в десния джоб на дънковото ми яке. Страхувам се от тъмното, но повече се страхувам от това, че те няма. Страх ме е, че си толкова близо и толкова далеч. Оплаквам нощем несправедливостта. В кръвта ми се носят тайни, лъжи.. а когато се насъберат, кръвта се съсирва и боли толкова, че си мисля че ще умра. Страх ме е.. Страхувам се от новото прекалено много, страхувам се, че ще дойде ден, в който ще съм задължена да започна на чисто и ще трябва да се примиря, че няма да те има. Сълзите се стичат, а ръцете ми са вкаменени от студ и не могат да прелистят страницата, не искат.. И аз не искам. Остани. Предполагам, не познаваш онова мое състояние, в което съм празна отвътре и просто съществувам.. Няма как да знаеш, защото, щом те видя, сърцето заиграва, а очите светят. Виждал си ме влюбена, а дали го осъзнаваш, че съм..
