Свършва една песен, започва друга. Поднася ми нови изпитани емоции. Радвам се, че имам щастливи моменти, които съм съхранила дълбоко в себе си. Животът ми не е публично достояние и никога не желая да бъде. Изписвам мислите си с различни шрифтове с дразнещи празни пространства. Попълвам ги мислено и оставям на хората за се досетят сами за какво говоря. Те от своя страна ги пречупват през призмата на личното си битие и преживяват собствените си истории.

            Изписвам няколко реда от преживяното и непреживяното с него, замествайки името му с "той". Колкото по-загадъчно е, толкова по-интересно е. Кой е той? - за него много мога да пиша, мога и да ви опиша как изглежда, но не бих. Предпочитам да ви опиша как ме кара да се чувствам. Това не е характерната комерсиална история с щастлив край. Тук няма начало, съответно няма как да има край. Има поредица от действия без начало и без край изпълнени с моменти, оставящи ме без дъх, задръжки и дрехи. Това не е любовна история, нито е приказка. Нищо не е. Това е моето бягство от еднообразието, от предразсъдъците, от правилното, от грешното и от всичко, за което се сещате. Аз обичам и в замяна на това не очаквам да бъда обичана. И не защото това било "велико", а защото не очаквам нищо. Не се разочаровам, просто премигвам, преглъщам и продължавам. Щастието не ми е цел. Целя се да се помиря с душата си. Сърцето и разума пелтечат, не ги слушам, само се хабят.

            Вече е почти 2. Имам чувството, че очите ми ще се търкулнат по клавиатурата, която едва виждам. От нищо, пак се получи нещо. Нещо, което не мога да ви обясня, нито ще ме разберете. Но ако си кажете "и аз", сте ме разбрали.

            Изключвам всичко, оставям лаптопа на страна и изпадам в размисли, опитвайки се по-бързо да заспя. До мене никой не хърка - сама съм. Не съм самотна, имам мислите си. Изключвам музиката, спомените избледняват. Сънят ме покрива през глава и ме пренася в свят с всевъзможни неща.