Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2015 00:31 - Да го има черно на бяло
Автор: rumzza Категория: Лични дневници   
Прочетен: 998 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
             Присъствието му ме изпълва с щастие и ме кара да се чувствам неудобно. Лабилна съм. Погледът му е едновременно невинен и мръсен. Когато ме погледне се сковавам. Кръвта преминава през различни състояния. Първо замръзва, после кипи. Вълнувам се. Той ме вълнува. Вълнува ме начинът, по който пуши цигара и издиша дима. Забравям да дишам. Съзнанието ми рисува любовни пейзажи, залези и забранени целувки. Успокоявам се, а после се сещам за нещата, които не бих разказала и се изчервявам. Автоматично изпадам в размисли, дали някой е забелязал. Изчаквам минутка, а после вътрешното ми Аз ликува. Пийвам алкохол, а понякога паля цигара. Той не харесва тази моя слабост, но понякога това е единственото нещо, което ме отпуска и стабилизира. Гледам нищото с празен поглед, а с периферията виждам, че гледа в мен. Усмихвам се. Радвам се тайно. Допивам второто голямо питие и със смела стъпка излизам, а той е зад мен. Целуваме се, не дишаме. Душата ми се сгромолясва. Той тръгва, а аз го следвам. Усмихвам, терзаейки се за румените бузи. Дали някой е видял? Всички са пияни, а също и аз. Устните ми треперят. Танцувам и уж ритмично се поклащам. Горда съм, че съм била в мислите му, дори и за кратко. Търся го с поглед, но не го виждам. Натъжавам се. Усещам топла длан на кръста си, а след това целувка зад ухото. Познавам аромата му, няма смисъл да се обръщам.  "Чакам те" - чувам, а след това се събуждам до него. Изглежда мил, сънен и невинен. Смея се без глас и го целувам по челото. Отваря очи и не говорим. Гледаме се и мълчим. Прегръща ме и на чувствствата ми им става топло. Започват да функционират. Виновно започвам да обичам. На глас не смея да го изричам. На езика ми е често, но тежко преглъщам. Усмихвам се само. И той се усмихва. Ясен ми е като бял ден, че не обича и смисълът е друг. Не обвинявам никого. Когато съм сама, смирено страдам и преглъщам тайничко тъгата. Тъмнината ми е първа приятелка, вече от нея не се страхувам. Повива ме нощем и не усещам самота. Боли ме от глупостта ми. Боли ме да чувам, че желае други без да е така. Аз чувам, знам, но не мога да говоря. Буца имам в гърлото и едвам живея. Тежат ми погледите на леките жени около него. Тежат ми упреците, за грешния ми избор. Изборът не е грешен, той е мой. И щастието и тъгата не споделям. Създавам нещо вечно, за да го има черно на бяло, че и аз съм обичала някога.



Тагове:   той,


Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. bratignat - Кратко и наситено. Добро начало
28.08.2015 12:13
Кратко и наситено. Добро начало
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumzza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 223342
Постинги: 186
Коментари: 41
Гласове: 182
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031