Прочетен: 860 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2015 02:00
Понякога идва времето да свалим розовите очила и маските. Свалихме картите на масата, изтрихме грима и се съблякохме на светло. Раните пробляскваха. Душите настръхнаха, а страхът ни загърна, за да не измръзнат чувсвата. Той не беше като другите. Нито пък аз. И това не е повод за гордост и високомерие, а за сила и още повече сила Щастието му струваше скъпо. Подарявах му усмивки и целувки. Но той беше различен и понякога имаше нужда от друго. Смееше се често, но се усмихваше рядко. Четеше много. Усмихваше се, когато му подарявах книгите, за които ми говореше въодушевено. Гледах го, докато четеше. Пушехме цигари и гледахме филми. Мечтаехме в дъждовните следобеди, любехме се нощем. През деня бяхме просто непознати, които се познават повече от добре. Държахме се за ръце в тъмното. Целувахме се под Луната. Танцувахме и се карахме кой е по-добър танцьор. Понякога си уреждахме случайни срещи в клубовете. Поръчвахме любимите си песни и посвещавахме един на друг всяко движение. Целувахме се на служебния вход и се правехме на трезви. Нашата история е претъпкана с мечти и целувки.
Понякога идва времето да свалим розовите очила и маските. Свалихме картите на масата, изтрихме грима и се съблякохме на светло. Раните пробляскваха. Душите настръхнаха, а страхът ни загърна, за да не измръзнат чувсвата. Той не беше като другите. Нито пък аз. И това не е повод з. Позволихме си да бъдем слаби един пред друг и може бе беше най-голямата грешка в оношенията си. Бяхме вредни един за друг. Вредяхме на здравето си, на чувсвата си, на свободата.. Единственият начин да елиминираме вредата, беше да се разделим, без да сме били заедно.
Раздялата е трудна, болезнена, разрушителна, поглъщаща. Най-трудна е, когато е нежелана. Острието на лъжата е смъртоносно. Аз нанесох своя удар хладнокръвно, защото знаех, че това почти ще го убие, но след това ще се чувства по-спокоен. Тръгнах си гордо, без много шум. Затръшнах вратата след себе си. Смених номера си, адреса си, а той винаги намираше начин да ми напомни, че му липсвам. Знаех го. Изхвърлях цветята му демонстративно, а когато той свиеше зад ъгъла ги вадех от боклука и плачех над тях. Трябваше да му докажа, че не чувствам нищо вече и той няма място в живота ми. Започнах да се срещам с други. Хващах ги за ръка, щом го зърнех на улицата, и ги целувах страстно, когато той ме наблюдаваше с периферията. А щом извърнеше глава, обиден, разочарован и наранен, аз избърсвах червилото си с ръкава и бягах. Бягах от себе си, от мъжете, които не исках в живота си и от сълзите му, преди да ме повалят.
Бях сама в тази битка. Белезите ме боляха. Спрях да чувствам и да се страхувам от самотата. Не успях да изтръгна страха да го видя с друга. Страхувах се, че някоя друга ще забележи най-прекрасната усмивка, която може да съществува, и ще отвори сърцето си за него. Страхувах се, че друга ще го докосне и той отново ще обича. Страхувах се от това, че някой ден онази другата ще го нарани, а той няма да издържи и ще се предаде в битката за живота си. Аз се оттеглих, за да живее.
Най-големият ми кошмар се сбъдна. Появи се друга и започна да пипа сърцето му с ледените си ръце. Той изглеждаше щастлив, влюбен и отдаден. А аз бях развалина и единственото, което можех да направя, беше да се радвам за него, но въпреки това, не го правех. Не се бях съвзела от шока, когато ме простреля с наивността ми. Хората говореха много. Знаеха за това, което крия от Света. Сочеха ме с мръсните си ръце и бързаха да ме прегърнат. Бях мишена за съжаленията им. Сърцето кървеше, а устните трепереха. Умът ми чертаеше план за бягство от тук. Изправих се сама срещу словестните атаки на злите езици, които плюваха и тровеха бъдещето ми. Нямах сили да се изправя пред всички и да изкрещя, че не желая съжалението ми. Прожекторът следеше всеки мой ход. Тварите, наречени човеци цъкаха и бяха неграмотни да реагират. Жените опетняваха името ми, като старателно разпространяваха чутото, а мъжете ми лепнаха етикет "повредена".
Не знам дали има Бог, но отправям най-искрените си молитви към моя Бог, да ме спаси и да ми даде сили да продължа, въпреки огромния товар, който влачех след себе си. Премръзвах, заради разголената ми душа. Погнусих се от постъпката на човека, когото обичах до отказ. Не можех да повярвам, че ми е причинил това. Дано някой ден да разбере защо го направих.
Мечтаехме един ден да бъдем като двойките във филмите. Той беше най-романтичният герой, който би бил прекалено сладникав, за да бъде харесан от всички, но на него му беше достатъчно да бъде харесван само от мен. Всяка фибра в мен го обожаваше. Той обожаваше мен и всичките ми недостатъци. Когато се карахме, слагахме паузи, за да не кажем и направим неща, за които бихме съжалявали когато се осъзнаем. Бяхме прекалено идеални.
Днес всичко е почти наред. Той е щастлив, а аз се старая да се превърна в егоистка. Уча се да не преча на хората да живеят живота си и да ги оставям да грешат, дори и да застрашат съществуването си. Днес, аз се уча да обичам по-малко, а някой ден ще се науча и изобщо да не обичам. Хората няма да забележат нищо от това, от което си се лишил, за да бъдат щастливи. Днес онази травма е нищожна пред раната, която ще зее вечно.
