Товарят ми въпросите дали съм щастлива и дали обичам.. Нямам отговор, колкото и да се лутам из душата си. Чувствам тъга, но и непукизъм. Все ми е тая, но не искам да съм самотна. Искам един ден пожеланията за рождения ми ден да се сбъднат! Години наред, хората ми пожелават едно и също, а аз чета и се усмихвам и се радвам.... А сега, в този момент се замислям, че нищо не се е сбъднало. Не съм щастива, влюбена, обичана и обичаща. Здрава съм физически, докато психиката ми гние. Желанията ми щяли да се слъднат, когато започна да вярвам в чудеса. АЗ ВЯРВАМ... ето, аз вярвам. Стискам очи, пожелавам си нещо и се концентрирам да запратя шибаната позитивна енергия, където трябва, но нищо не се случва. Пак стоя и чакам като идиотка. Не спирам да си повтарям, че не ми трябва никой, за да съм щастлива и съм си самодостатъчна. Няма го моя човек и съм обречена, докато не се появи, да се самозаблуждавам.. Няма пеперуди - има гъсеници.