Рядко е до мен, но дори когато го няма, усещам неговото присъствие. Дори, когато го няма, ме кара да се чувствам защитена, специална, желана.. Беляза съзнанието ми. Не мога да контролирам чувствата и емоциите си. Само знам, че искам да прекарам всяка свободна секунда в обятията му. Падам в ръцете му като глупачка с надеждата да се почувствам обичана. Той не е в леглото ми, но е в съня ми. Спя спокойно, но се будя задъхана. Нямам спомени, а само глупава усмивка. Денят започва с мисълта за него. Още неотворила очи, търся телефона, за да мога да чуя гласа му, който изважда най-доброто от мен, танцува с него и го запраща с целувка към новото.. непознатото - към мен. Не се научих да правя кафе за един.. А така ми се ще всяка сутрин да има на кого да поднеса онова, което изливам, за да не се чувствам самотна. Пеперудите в стомаха ми не позволяват да сложа и залък в устата си. Преминавам през огледалото и всеки път виждам различен нюанс на новото си Аз. Искам да изглеждам добре, но не за себе си, а за него. Имам стимул да се гримирам два часа, за да мога да прекарам 5 минути с него на някоя гара, той да изтрие червилото ми, а аз да му взема аромата. Всичко е колкото просто, толкова и сложно. Ходим на пръсти по тънкия лед, а понякога скачаме с идеята да разрушим статуквото.
Никой не е грешен.. Нищо не е грешно, ако си щастлив. А щастието е някак споделено. Усещам топлина до него. А понякога горя. Може би от допира му ще се разруша.. ще се разградя в тази или в някоя от паралелните ми Вселени, където всичко е възможно, и щастието няма цена, която трябва да платя. Много мисля... и става все по-трудно.
А, и пиши, пиши за всичко, точно както го чувстваш. Опитвай още и още да обличаш чувствата и миговете в думи. Това е единственият начин да ги съхраниш завинаги.
