Крия ръцете си в джобовете на зимното си яке и ги показвам само по тъмно. Важно е ръцете на жената да са нежни и красиви. Моите си имат минало. Детството ми ги е обагрило.. белязало. Понякога са толкова груби, че мога да се гъделичкам сама. Друг път са вбесяващо нежни и самотни. Те треперят, а понякога се свиват в юмрук.

            Не съм перфектна. В твоите очи може би все още съм. Но някой ден ще извадя ръцете си на светло и ще ги размахам пред света.. Когато съм щастлива и когато хората ми завиждат и копнеят да намъкнат обувките ми, мразейки ме, че всичко ми е наред. Ще разберат какво не ми е наред. А после ще млъкнат и ще ти се отдам.

            Копнея за теб. За устните ти. За кожата ти. За аромата ти. Копнея да прокарам пръсти през косата ти, а след това врата.. После по гърба. Желая да се докосна до тайните ти и до болката, която криеш. Защото, когато теб те боли, аз чувствам същото. Понякога ще те оставям да страдаш сам, за да не оставиш мъката непреживяна, загърбвайки я заради мен и моите чувства. Изживей я, а после я прогони далеч от теб! От нас. Аз не съм зад теб. Нито пред теб. Аз съм до теб. Може да не ме виждаш там. Но можеш да ме усетиш. Мислено стискам ръката ти и те целувам зад ухото, защото така трябва да бъде. Защото така си го представям.