Навикът е ужасно нещо. Заслепява ни и не виждаме истината. Лошо е, когато бъркаш навика с щастие и задоволство. Свикнал си да е така и не усещаш, че всъщност еднообразието не ти харесва...

От няколко месеца пия кафето си без захар. Когато по кафенетата ме попитат каква захар предпочитам, си поръчвам кафява. Изсипвам я, разбърквам, отпивам и усещам, че напоследък вкусът е друг. Но го допивам, защото дълго време съм го пила така и не ми пречи. Но не ми и харесва.

Така е и с хората.