Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2016 13:28 - Задкулисни игри
Автор: rumzza Категория: Лични дневници   
Прочетен: 572 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.07.2016 13:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Навън вали. Дъжд. Сняг. Празници. Природата се събужда, а дните стават по-дълги. Времето не е фактор, нито празниците. Целта е ясна и се преследва до край. Всяка седмица, през ден, всеки ден. Едни и същи хора, едни и същи лица, неизчерпаеми теми, неизчерпаем смях. Щастие, емоции и една тръпка, която си струва всички лишения. Притеснение. Пеперуди в стомаха. Тръпки. Учестено дишане. Топло. Студено. Топло. Настръхване. Всеки тича, съблича се, облича се. Грим. Прическа. Осветление. Преговорен сценарий. Неувереност. "Не мога", "Не помня нищо". Поглеждаш през пролуката, залата е пълна, а нетърпеливи зрители проучват декора. 5 минути до началото. Има правостоящи. Хващаме се за ръце. "Успех.. успех...успех..." Мълчание. Затишие. Включени прожектори и липса на пулс. 3...2...1...Начало. Абстрахираш се от случващото се извън залата, докато крачиш из сцената. Адреналин. Искаш да дадеш най-доброто от себе си. Даваш го. Не си сам в това приключение. С теб е твоето второ семейство. Споделяте една любов, една страст. Театър. Не театъра в живота, а онзи подкрепен с репетиции в невъзможни условия и много труд и естествено много любов. 7 месеца се готвиш за 90 минути, които минават като миг. Времето на сцената минава неусетно, осъзнаваш се, когато публиката е на крака. Удовлетворение. За това си струва да живееш. Прекрасни емоции. Поемаш дъх и приемаш цялата тази любов. Тръгваш си щастлив и вдъхновен, защото тази обич окрилява. Действа пристрастяващо като наркотик. Искаш още и още ... и още. Но един ден отрязват крилата ти и мечтата изглежда недостижима. Отказваш се. Майната му на всичко. Около теб става сиво отново, а в ляво боли. Семейството е разбито. Няма нищо. Само спомени и общи успехи - минали. Не можеш да летиш, не искаш и да ходиш. Празнота. Разочарование. Предателство. Мълчание. Задкулисни игри. Сякаш светкавица те е повалила.

Но един ден същия удар събужда увереността. Изправяш се. Правиш си сам крила. Част от семейството се събира и заедно се учи отново да лети. Учим се да вярваме и вярваме, че най-доброто предстои!!!




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumzza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 223302
Постинги: 186
Коментари: 41
Гласове: 182
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031