Постинг
21.07.2016 00:17 -
Не помня откога
Някой си юли, мина полунощ. Минутите се прескачат. Дразнещо тихо е. Чувам мислите си, от които умирам да се откъсна. Обездушавам чашата с вино и вече се отпускам. Тежък ден, нямам идея кой подред. Чувствам, но нямам време да се концетрирам и да се изясня със себе си. Предпочитам да нямам време, защото когато имам - плача. Имам нужда от успокоително за чувства, защото скоро ще се погубя. Не помня от кога устните ми не са се допирали до нечии. Ръцете треперят. Студено ми е. Мразя да вали и да съм сама. Самотна. В мислите ми съм до теб и гъделичкам брадичката ти с косата ми. На теб ти се спи, а на мен ми се говори. Не помня откога не съм говорила за нещо различно. Не помня откога не съм говорила. Душата ми се разкъсва. Лутам се межу правилното и грешното и изводът, е че те обичам оттук, до несъществуващо все още място в пространството. "Обичам те" не е срамна фраза. Не ме карай да я казвам. Просто го знай и не ме питай искам ли да те видя, защото умирам...защото искам. Разумът ме оковава.
Вълнообразно
Няма коментари
