Постинг
25.07.2016 14:14 -
Докато ме има и 7 минути след това
Десетки, стотици, хиляди хора. Още повече погледи, а моите очи търсят само едни определени. Очите, в които се оглеждам и виждам завършеното си Аз. Не чувам нищо, нито пък виждам нещо. Само него. Само теб. Идиотската усмивка издава ме. Потъвам в любимия ми поглед, давя се и се напивам. И сякаш съм на друго измерение. Това ли е да си щастлив? Когато ми липсва, ми липсва искрено, когато го обичам.. няма когато, защото е винаги и много. Несравнима с нищо друго тръпка. По-силно е от мен, от него и от нас. Потиква ме да съм вдъхновена, самоуверена, усмихната, бореща се... Кара ме да бъда оригинална в доказването на чувствата си, защото обикновеното не е за нас. Думите са излишни, когато действията говорят. И истината е, че имам очи само за един и винаги ще е така или поне, докато ме има.
Вълнообразно
