А какъв искаше да се събудиш?
А какво си готов да направиш, за да се събудиш...щастлив?
Ново утро. Нов ден. Нов слънчев лъч. Нов шанс.
Ставаш и го сграбчваш. Поглеждаш нагоре. Мечтата ти е все още там. Ще се опиташ ли да я докоснеш или и днес само ще я наблюдаваш? Решението си е твое. Моето е да изкача още едно стъпало. Не знам колко са на брой, но днес ще се приближа още една крачка.
Не знам дали ще се справя. Само мога да гадая. Днес съм тук. Утре може да съм там, а може и все още да съм тук. Може да изминавам километри, но мога и да вървя в кръг, въртейки се около собствената си Ос, несмееща да напусна орбитата си.
Утре може да съм там, където съзнанието ми дори не смее да ме заведе. Утре мога да съм успешна. Може би ще имам идеално семейство, което ще бъде моят стимул всеки ден да изкачвам по едно стъпало. Може би ще бъда пример, кумир. Може би родителите ми ще се гордеят с мен, а баба ми ще носи моя снимка в портфейла си и ще я показва на непознатите хора в автобуса и ще се хвали, че съм нейна внучка. Може би ще бъда някъде много далеч, готова съм да се отдалеча в бяга си, защото само протягайки се, не допирам целта си. Може би всеки ден ще се събуждам с гледка като от картичка, ще закусвам фибри, ще спортувам, ще бъда ходещо вдъхновение, ще работя здраво, а хората ще ми се радват. Може би ще се самозабравя, а може би няма да има за какво.
А ми какво ще стане, ако и днес почакам, ако и днес отложа за утре, за другия понеделник или за 1 януари следващата година?
Може би ще живея при родителите си, ще живея на ръба, ще живея вечно страхувайки се от провал. Може би няма и да опитам да градирам. Ще остарея сама, а може би с котка и куче. Ще мечтая и ще плача, защото е невъзможно. Вечно ще вали и слънце няма да изгрява, а когато изгрее, ще живея за следващото с обещанието да му се отдам, когато се появи отново. Така и следващия път. Ще пропускам възможност след възможност.
Днес се събудих с мисълта, че не мога да пропусна още една възможност да бъда щастлива и успешна. Ще изпия кафето си на крак. Днес ще напиша един ред, утре една страница, следващата седмица една глава... А може би днес ще напиша всичко и довечера ще плача от радост, защото съм етаж по-близо до целта си и вече дори я виждам. Прекрасна е. Тоест знам, че е прекрасна. Представям си я. Сияе. Струва си. отгоре гледката е като от картичка. Всичко е красиво. Горе си успешен. Горе си щастлив. Горе си адски завършен. Няма нищо страшно. Но качиш ли се горе, не забравяй пътя надолу, защото може да ти потрябва.
17. За скептично настроените към духовно...
18. За младите родители и децата им - Ст...