- Ще пиша.

- Какво?

Днес, не знам колко години след като започнах да пиша, осъзнах, че винаги, когато започвам да пиша, нямам идея какво ще се получи. Когато съм вдъхновена, мислите нямат време да минат през мозъка, изливат се директно от сърцето върху листа. Често не осъзнавам какво пиша, нямам нужда и да се концентрирам. Но когато чета после написаното, разбирам, че чувствам. Понякога не вярвам, че аз съм написала определени неща. Предполагам, че в себе си имам различни личности, а аз съм просто тяло, в което те се борят помежду си, а аз представлявам тази, която е надделяла. Има дни, в които се чувствам просто тяло. Гледам листа и се насилвам да напиша нещо. Пиша, драскам, после си казвам, че не ставам за нищо. Има нощи, в които не спя, за да не пропусна онова, което душата има да каже. Днес отново не знам какво ще излезне, но усещам, че имам какво да напиша. Когато съм изцяло погълната от срещата на белия лист и хартията, кафето изстива, дните и нощите се прескачат, хората си отиват, а аз оставам с представата за тях.