Вчера отивайки в местната Библиотека, замених Чехов за Толстой. Изтрих грима си, взех бърз душ и уморена след дългия ден, си легнах с "Ана Каренина". Това е една от първите книги, които не си купих, за да прочета, само защото чувството е друго. Зачудих се кой ли я е държал в ръцете си и къде я е завел със себе си и как се е чувствал, когато е чел. Дали е четена повреме на скучни лекции, самолетен полет, в метрото, на плажа или като мен - неметнала няколко завивки през август, пиейки ликьор на фона на любима музика. Чудя се как са измислени разноцветните герои... И тайно мечтая някой ден да успея и аз. И някой ден слънчев или дъждовен - без значение, някой някъде там да държи в ръцете си моята книга, да обиколи света с нея и да я изчете на един дъх.

Здрасти, познато чувство. Но това е неповторимото удоволствие от допира с хубавата книга, от впечатляващия контакт с автора.
Твоята книга, тя се пише всеки ден в ума и сърцето ти. Там е. Ако решиш, можеш да облечеш спомените, чувствата, отлетелите мигове, надеждите и мечтите в думи, но не винаги е така лесно.
Все пак, нищо не пречи да се опита.
Поздрави.
Аз също много харесвам да посещавам библиотека и да си вземам книги от там. Отделям специално два-три часа за това, трябва ми спокойствие и подходящо настроение защото пребиваването в библиотека е едно от незаменимите ми приятни преживявания.
Много хубав постинг!

Дано!