Лягаше спокоен,

но крещеше насън.

"Пусни ме...

пусни ме  да си ида...

освободи ме...

Моля те,

Обичам те

и затова

си тръгни.

Няма да съм аз

и няма да си ти,

ако има нас сега,

когато сме страдали толкова

и толкова живяли

и сме били улисани

по друга

по друг.

Искам те в живота си,

но моля те,

тръгни си.

Освободи ме.

Не мога да дишам.

Да спя.

Да ям.

Боли ме сърцето.

Болиш ме ти.

Защото, което е било

пак няма да бъде

или ще бъде

насън.

Защото в съня

всичко е възможно.

Ще си моя.

Ще съм твой.

Обичам те.

Обичаш ме.

И не ми липсваш,

защото

те имам.

На яве те нямам,

а искам.

Тръгни си

и хвърли камъка

зад себе си,

към мен,

към миналото.

Иначе няма да сме същите.

Няма да е както преди."