Спуснах щорите и останах сама със себе си. Имах нужда да остана със себе си. Да говоря в нищото и да чувам тишината.
Бурята се разрастваше, както и страхът в мен - така и не пораснах. Все още се страхувам от гръмотевиците. Щорите бяха моя щит, а меланхоличната музика моите доспехи. Спечелих битката с времето - дъждът спря, а слънцето пребори непрободните облаци. Но не спечелих битката със себе си.
Исках времето да спре. Да се скрия от всички. Да се скрия от времето и да пиша своята история на някое прашно стълбище, свита в запетайка. Да пиша на свободните листа от тетрадките от училище на баба ми. Да пиша, че съм трудна за обичане, че съм трудна за разбиране, че съм трудна за приемане, че с меланхолията си идвам с буря и земетресение... Да пиша само истинските неща за себе си - без епитети и художествени измислици. След това да откъсна листата, да ги смачкам и да ги изгоря... Да се освободя от товара, който нося... поне на чернова.
Така и не пораснах. Не се научих да си тръгвам безшумно, на пръсти, без да боли. Винаги разрушавам всичко след себе си. Карам хората да чупят, да блъскат, да изхвърлят спомените си, да страдат. Аз съм бедствие. Не пожелавам на никого да се докосне до дълбините на душата ми, защото ще изгори. Душата ми е червено, пламтящо цвете, което изпепелява всеки, който прескочи стените на крепостта, в която съм се скрила.
Така и не пораснах... Не се научих да се поучавам. Всеки, който ме беше наранил, биваше забравян заедно с подлата си постъпка. Не им простих изневерите - забравих ги. Забравих грешките им, любимите им храни и цветове, но не забравих музиката - песните, на които настръхваха, които пееха, на които мълчаха. Те са минало, но песните са евъргрийн. Слушам и сега. Мълча, затворила очи. Сърцето не реагира. Свикнало е да бъде разочаровано. Миналото и минало и за нищо на света не бих го допуснала отново в живота си. Не пораснах, но се научих да бягам от мръсните ръце, които се протягат към мен, както удавник се хваща за сламка.
Така и не пораснах... Но и не запазих детския начин на обичане.
Отново суша.
Нов ден.
Ново безразличие.