Постинг
26.12.2016 01:29 -
Имената са формалност
Пак е празник. Пак е нощ. Пак не спя. Причини и имам, и нямам. Чета си стари публикации из блога и не мога да повярвам през колко много неща съм минала без дори да осъзная. Прави ми впечатление, че с времето съм станала доста по-обрана в думите си. Явно с узряването идва и потребността да не излагам всичко пред хората. Голяма част от историите ми са по истински случай. И най-често са преживени от мен. Изненада. Познавате ме вече достатъчно добре. Замислих се за другите главни действащи лица. Замислих се колко по-различни биха били нещата, ако не се страхувах да говоря за чувствата си. Премълчавала съм толкова много пъти "Обичам те", че сигурно, ако поне веднъж не го бях премълчала, животът ми щеше да се обърне с краката нагоре или пък щеше да се оправи, тъй като понякога имам чувството, че всичко при мен е наопаки. През всичките тези години по-често се поставях на мястото на обичания и се опитвах да му спестя главоболия, тъй като аз съм голям проблем. Милион пъти бях тежест и може би нито веднъж "лек за душата". И съжалявам за всички, които съм разплаквала. Съжалявам за хората, които са ме обичали, а аз не съм оценила. Надявам се да съм била урок в живота ви, макар и лош. Надявам се след мен, в животите ви да е изгряло слънце или поне да се е появила дъга. Знам, че повечето хора, които ме познават, не са глупави, и когато четат се усмихват лукаво, защото знаят нелепите ми залитания, падения и малки радости. Имената са просто формалност. Е, преживяхме доста заедно, а също и разделени. Време е да благодаря за топлината на всеки, който ме е приел за кратко в сърцето си. Разбирам, че понякога е по-добре да замълча, преди да съм сторила още някое зло. Кармата е кучка, знаете. :)
Няма коментари
