Нормално е да се сещаш за мен. Та, аз винаги ще бъда част от теб. Част от миналото, което грижливо криеш в кутия за обувки. Купчина снимки скрити под купчина тениски. Нормално е да искаш да оставяш насаме със себе си.  Насаме с мисълта за мен. Насаме със спомена. Незаменими хора няма. Просто аз съм една. И не, не съм самоуверена. Просто за теб съм една. Крий от нея сълзите си. Лъжи я, че си щастлив. На нея й се иска да ти вярва. Но дори и тя знае истината, но някак лъжата ви е оплела смъртоносно. Аз съм живецът, който ти дава смисъл да се обръщаш назад, за да се увериш, че си живял. Защото сега не живееш. Сега съществуваш. Сега пропиляваш младостта си. Сега поставяш друг пред себе си. Сега си добър човек. Но щастлив ли си? Не си, но за истината не се говори. Крий ме. Крий местата, на които си ме любил. Местата, на които си ми казвал, че ме обичаш..че ще ме обичаш вечно. Не съм полезна. Трудна съм за преглъщане. Но ти започни да живееш, дори и без мен в живота си. Това е смисълът - да сме щастливи. А не просто добри. Дано душата ти намери смирение. Любов беше. До живот ще е. Точка