Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2017 20:41 - Очи на предател
Автор: rumzza Категория: Лични дневници   
Прочетен: 400 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Гледам образа си в огледалото и обстойно се анализирам. Какво не ми е наред? Нямам никакви външни белези, които да отблъскват хората. Не се стряскам, щом се видя. Хората, които ме обкръжават не се страхуват да бъдат виждани с мен или поне не им личи да се притесняват. Дори се смеят на шегите ми, а понякога ми казват, че съм готина. Личната ми хигиена е отлична. Къпя се по няколко пъти на ден, ухая добре, освен, ако на хората не им понасят сладникави аромати. Имам маниери. Не се държа като човек от дълбоката дива провинция. Говоря правилно. Грамотна съм. Чета книги. Чета много неща. Мога да говоря за почти всичко – ако си заслужава, бих се опитала да говоря и за ядрена физика. Мога да мълча и на всички теми. Мога да се смея на тъпи шеги. Мога да се смея на един пръст. Мога и да не се смея. Мога да стоя културно и да мигам с клепачи. Мога да изглеждам интелигентно. Чувствителна съм. Мога да плача. Била съм актриса – мога и да крия сълзите си. Мога да преглъщам болката. Мога да решавам пролблемите си като голям човек. Мога да се държа и като дете. Мога да бъда всичко, ако си заслужава.

Продължавам да се взирам в огледалото. Косата ми е сресана. Облечена съм прилично. Не изглеждам зле. Защо отблъсквам хората? Мога да обичам. Мога да ценя. Мога да правя хората щастливи. Мога да изслушвам. Мога да прегръщам, целувам. Мога да дам топлина. Защо хората си тръгват от мен?

Гледам. Не разбирам. Какво не ми е в ред? Да, не съм кулинарен експерт и за момента ми липсва желанието да се застоявам в кухнята, но когато прекарам повече време, хората си облизват пръстите от резултата. Просто в момента съм завладяна от други неща. Прекарвам повече време с тефтера в ръка. Пиша. Слушам музика. Вдъхвам живот на белите листа. Хората казват, че съм добра в това, което правя. Харесват нещата, които пиша. Откриват себе си. Откриват себеподобни в историите ми. Откриват лек за мъките си.  С времето се научих да говоря красиво. Умея да изразявам обичта си към някого красиво. Посвещавам разкази, поеми... Но нещо все не стига. Защо бягат хората от мен? Кое нещо в мен ги кара да бягат и да се крият при други?

Гледам и наистина не разбирам. Как може да пренебрегваш човек, който те обича. Човек, който ти е подарил свободата си. Подарил ти е верността си. А в замяна, се отвръща с лъжи...

Гледам се в огледалото и не виждам жената, която заслужава да бъде лъгана, пренебрегвана, не обичана, не уважавана. Не виждам жена, която не заслужава внимание, обич уют. Виждам една тъжна жена. Една неоценена жена. Виждам една жена, която полага зверски сили да се усмихва, а в гърдите ѝ змия гнездо е свила.

А какво виждаш ти в огледалото? Нека ти помогна. Виждаш очите на един предател! 



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumzza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 119946
Постинги: 186
Коментари: 41
Гласове: 180
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031