Страх ме е... От тъмното, от чудовища.. Ала истински се страхувам от усмивката ти, от допира ти, от аромата ти, от целувките ти... Страхувам се, че се влюбвам и не мога да направя нищо, за да спра превземащата ме емоция. Любов, не съм готова аз за тебе. Спри. Не мога. Не спя. Тръпки ме побиват, сетя ли се за погледа, който се спуска в дълбините на душата ми. Вцепенена съм. Просто стоя, не помръдвам... Стоя в очакване да се влюбя смъртоносно. Чувствата се увиват около мен. Не ме погубвай. Късно е да се отказвам. Накарай ме да вярвам, че не само в приказките съществува щастлив край. Накарай ме да вярвам, че край няма да има и че "завинаги" не е просто дума. Остани след всички. Остани с мен, когато всички си тръгнат. Късно е и няма връщане назад. Повярвай ми, вълшебства има. Ти си доказателство. Ти си вълшебство. Ти си специален. Дойде от нищото и ме научи да живея, след като месеци наред просто  съществувах. Научи ме да дишам... да рискувам... Късно е. Или ме обичай, или ме убий.

идете навреме на лекар ..
това е просто диагноза...
да седнеш тук ,и да разголваш
Душата си пред ..непознати безхаберници..
съжалявам, така виждам ситуацията..