В училище се влюбих за пръв път в момче, което ме замери с ледена топка. Отглеждах синината си няколко седмици. Синината се скри, точно когато любовта се появи. Винаги ще помня ледената топка и болката, която изпитах при срещата ѝ с ребрата ми. По-болезнена беше тази в сърцето. Раната не зарастна, затова предпочитам да посрещам новото с длани, а не със сърце.

Сега посрещам хартиените самолети и ги пренасочвам.