Слънчице утринно,

като събудена усмивка

в седефен дъх

на топло-сънен ден!

Тихо погали света

и го спаси от тъмни мисли -

огрей далеч и докосни

онзи мъж,

който плаче за мен!

Дай му небе без край

и малка птица да литне в него!

Извор студен му дай,

и дай му жажда - и нощ, и ден!

Дай му далечен път

и праг, пред който да свършва пътят!

Целия свят му дай -

ако иска света без мен...

Слънчице, търкулнато

като изгубена паричка!

В копринена тъга

приспи и този ден...

Тихичко позлати

в мълчание и прошка всичко

и отдалече докосни

онзи мъж,

който плаче за мен!

Миг тишина остави

и в нея - жаден копнеж за песен!

Нощ с тъмни дълбини

и в нея - знак, че ще има ден!

В огъня разпилян -

недогорял стих от златна пепел...

Остави му една мечта -

ако иска мечта без мен...

Целуни го, слънчице!

Дай му надежда в света голям!

Аз просто не можах,

но исках да му дам...

автор: Светла Георгиева