Бяла си като сняг,
по колената и кокълчетата ти личи твоят бяг.
Окъпана си в детски спомени, игри,
а сега какво се промени?
Покриваш бялата си кожа с тъмни дрехи,
скрила си в длани чувствата си крехки.
Извиваш устните в усмивка,
криеш болката в сатенена обвивка.
Силна си, но бяла.
За малко време много си видяла.
Прозират вените и кипящия живот в тях.
Бяла си, прозира в очите ти грях.