Станах късно сутринта
Часовникът показваше 12
Главоболие към възглавницата ме прикова.

Празник е.
Входът мирише на добре опечено агне.
Честити да сте, Георги.

Празник е и за мен, но не съвсем.
Дядо ми Георги да е благословен.
Но на този празник змия в сърцето ми гнездо е свила.
Голяма любов в пръстта е заровена.

Не се говори за това.
Днес се мълчи.
Храним се,
а храната като камък на гърлото заклещва се.
Пием и давим се..

Гледаме в нищото и си спомняме днес,
че имало е нявга баба за чудо и прелест.

Завинаги в сърцето ми ще е гравирано  името ти,  Бабо!