Искам някъде теб да те има
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледени цветя.

Да ни свети единствено огънят.
А в ъглите, в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.

Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така.
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен Любовта.

А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни,
потопи се във моите очи.

Искам някъде теб да те има,
та дори и през триста морета.
В една зима. Някъде там.
И дълбоко, дълбоко в Сърцето ми.