..В ума ми сега изникват няколко фрази, които съм чувала повече от веднъж и не от един и същ човек - "За мен краят е край! Няма връщане назад! Веднъж прекратили ли сме отношения, няма как да се възобновят - Всичко приключва!"..

    Днес се замислих над това и се съжалих, че съм приемала на сериозно тези думи и хората, които са ме "заплашвали" с тях. Истината е, че докато не си кажеш, че никой не може да има власт над живота и действията ти, никога няма да се освободиш.

    Преди няколко години чух за пръв път тези "заплашителни,смразяващи сърцето" слова. Спомням си, че бях наистина поразена и уплашена, мислех си, че съм тотално прецакана, ако не играя по нечии правила. При първата любов, всичко е ново и си мислиш, че онова хлапе, което тогава е било истински мъжкар в очите ти, притежава власт върху теб - разбираш, че не е било така доста по-късно. Появяват се първите скандали, тийн-проблеми и сърцераздирателни истории за "Мъжа на живота" на 15-16 годишно момиче.

    След години, обръщайки се назад, единственото, което може да направи човек, е да избухне в истеричен смях! Така и направих. Да не забравяме и водопадите под очите(от смях, разбира се). А, знаете ли, кое е още по-смешното? Че днес онези "мъжкари" са точно обратното на ролята, която са играли преди.

    Мъжете не плачели ли? Значи съм попаднала на индивиди със странен произход, наподобяващ онзи на мъжа. Разплаквала съм момчета и мъже многократно, не се гордея с това. Заклевали са се, че няма да ме потърсят или догонят, щом обърна гръб.. Любовта е странно явление.. една красива лъжа, пречупена през странни призми на човешкото чувство за собственост и притежание на себеподобен индивид от противоположния пол. Точно тези, които упражняваха своята технология за контрол върху мен, ме догонваха и умоляваха да се върна. Онези, които ми обещаваха, че ще ме забравят и изтрият от съзнанието и живота си,  носят моята буква на врата си, търсят ме, когато са слаби(понякога пияни), пазят мои снимки в портфейлите си, уж случайно.. Няма нищо случайно! Няма случайни поздрави по дискотеките с "нашите песни", на които сме плакали! Няма случайни срещи! Няма случайни раздяли!

    Спрете да ме викате в съня се, твърде заета съм да правя щастливи хората, които предпочетоха да ме задържат, вместо да ме прогонят от живота си.

    Аз направих своя избор! Избирам да бъда свободна! Ще се връщам, ала там, където не са ме задържали - а от там, където не са ме задържали, съм си тръгвала винаги. Непокорно дете. Връщане назад няма, предпочитам да крача смело напред.. и го правя!