Бях по-отчаяна от всякога. Трябваше да се влюбя. Веднага! Търсих, но не намерих. А след това се впуснах в грешно погубване на време, поредният урок. Все още не бях преживяла неизживяната си любов, която беше причина за болните ми надежди и отчаяние. Наранявах хората около себе си , кога - съзнателно, кога - не. Бях си наумила, че трябва да бъда с човек, който определено не беше за мен, знаех го, но ми беше станало като навик да греша, а и ме харесваше прекалено много мисълта да наруша правилата. Щеше да е неуместно да говоря за принципите си, защото ги пях загубила по грешния път.

    Беше време да затворя не само страницата, а и книгата. Потъвах в собственото си отчаяние все повече и повече с всеки изминал ден. Заблудата причинява нещастие! Аз знаех, че не съм щастлива, но и не правих опит да го променя. Твърдоглавка. Кога ли щях да счупя бетонената си глава? Скоро!

    Имах много познати и малко приятели, но истински. Получих билет за просветлението от най-близкия ми човек на Коледа. Билетът беше под формата на книга, изследваща болните ни мозъци. "Щастлив ли си?", хм, страхотна провокация. При първата ми среща с книгата, отговорът беше - не. Прочетох я за кратко време, лутах се между побърканите ми разсъждения. Всъщност нещата бяха много по-прости, причината самите ние да ги усложняваме ми бе неизвестна. За една седмица се промених напълно. Осъзнах, че животът е прекалено кратък, за да не бъда щастлива. Казах си - Време е ! Започнах да приемам всичко, което ми се случваше в живота без да се съпротивлявам. Всичко имаше своята ясна причина. Спрях да тичам срещу вятъра. Осъзнах, че не трябва да желая да се върнат, хора които са си тръгнали от мен. Прекратих отношенията си с негативните хора, които ме смазваха психически.

    Излязох и поех първия си дъх, като новороден положителен човек. Усмихвах се и хората ми се усмихваха. Не беше лошо. Зареждах се с енергия, караща ме да променя света, но все още не бях приключила собствената си промяна. Срещах познати и непознати. Тогава срещнах него - познатият непознат. Изпитах нещо изненадващо и неочаквано. Тръпка! О, Боже! Нима можех още да изпитвам това? Изведнъж всички изчезнаха и остана само той. Нямаше ги незаменимите бивши или мъжете, за които не можех да преживея, че няма да бъдат част от живота ми. Хванах ръката му и се впуснах в приключението да бъдеш различен, да бъдеш щастлив, да живееш.