Здравейте! Аз съм Яна и пиша това тихичко, на фона на хъркане на един бегло познат младеж. Смятам да пропусна онова с частта "Ама аз не съм такава, но", и ще ви обясня защо стоя тук, огрята от светлината на хладилника, докато нагъвам маслини без костилки на аванта. От няколко седмици съм отново необвързана. Преди да сте ме съжалили, ще добавя щастливо необвързана. В причината няма нищо комично, затова ще пропусна и тази част. Преминах моментите на тъпчене с вредна храна и депресираща музика. Стигнах до промяната и безстрашното ново начало. Новото е плашещо и отблъскващо, ама не винаги и не точно. Обикновено хората се страхуват от тъмното или от високо, или от тесни пространства, или от влечуги. Или другояче казано - хората се страхуват от тъмни, високи, тесни змии... Пардон! Жени! А пък жените са чудесни актриси.....понякога. Нашето не е страх, а зов за внимание и обгрижване. Докато момичето ви крещи "Ау, хлебарка", всъщност тя си мисли "Дано точно аз не съм донесла съквартирантката от общежитието". Приложението за превод от женски, все още е в процес на разработване. Аз не се припознавам нито при хората, нито при жените. Аз съм от третия вид, дето се страхуват от обвързване и подобни неща. Много е сложно хем да не си сам, хем да не си обвързан. А пък онова нещо без обвързване и чувства, дето правят някои, не ми е по силите. Явно не е за мен. Но пък нищо не ми пречи да опитам. И предполагам вече се пробужда у вас усещането, че знаете какво търся при онзи дишащия като моторно превозно средство младеж. Да, ама не. Страхувам се и от това, че някой ден ще разправям на внуците си, как с дядо им сме се запознали в тоалетната на Плаза или в Hot or not. Сигурно ще ми се възмутят, но от сега съм готова да се защитя, че така е било модерно навремето. Та работя по въпроса да има от какво да се страхувам и срамувам. Хората са казали "Любопитството убило котката", обаче ми е интересно за какво е любопитствала котката и как точно я е убило то... Любопитството е и моя слабост. И кога ли ще ме погуби... Преди няколко дни в метрото на не знам си коя станция, срещнах любовта на живота си. Надали той беше на същото мнение. Не се престраших да го заговоря. И тъй като не знам към кой квартал принадлежи той, нямаше как да пиша в групата "Открий ме еди-къде си". Подпитах приятелите си как мога да открия някого без да знам името му. И те ми предложиха начините, от които бягах - Tinder и Hot or not. Само трябваше да прекарам някакво време на мястото, където срещнах младежа, и да чакам радарът да го засече и да си разменим сърца. Така и направих. Толкова е прекрасно, че за 1 лев, мога цял ден да се возя и да намирам приликите и разликите от станция до станция. За 3 дни, научих доста неща и нищо съществено... Опитът да го открия, се оказа неуспешен. Но пък ми беше интересно какви други риби има и безстрашно зацъках по дисплея. Докато прехвърлях един след друг профилите на самоопределили се за мъже акаунти, срещнах познати физиономии, твърде красиви, твърде грозни, грозно слаби, Пеевски, беззъби, космати, Валери Божинов, джуджета, Гошо от почивка и други. Погрижих се за рейтинга си на общителна и дадох някой друг незаслужен и крайно необмислен лайк. И през ума не ми е минавало да се срещам с някого от това просташко приложение, използвано само от изпаднали индивиди и такива с неначеткано его. Не знам дали съм била прекалено отчаяна или полузаспала, но един акаунт ми се видя доста атрактивен. Беше се самоопределил за кореняк софиянец, трети курс актьорско майсторство в НАТФИЗ, поет и почитател на червеното вино. На пръв поглед - симпатимен. Нямаше снимки от фитнес залата, което е голям плюс, като се има предвид какъв почитател съм аз на спорта. Дадох му лайк, а той ми го върна след по-малко от минута. Изненадах се от бързия отговор. Понеже никога не пиша първа, зачаках търпеливо с премрежен поглед. Точно преди да се откажа, съобщение ме оглуши. Не се научих да намалявам звука поне за през нощта... Младежът беше директен. Попита ме дали имам интерес за среща. Не се замислих и смело отвърнах, че съм супер навита и ентусиазирана. Спестих му прозяването. За малко да се отвратя от това колко лесно приех офертата, обаче после се сетих, че аз не съм такава. Само ще си говорим. Спуснах се с главата надолу в неизвестното - без страх. Покани ме да отида в дома му да пием вино, тъй като в описанието ми пишело, че и аз съм голям фен. По принцип апартаментът му е в Лозенец, обаче академията го била задължила да живее в Студентски град, за да не се разсейва с неща различни от актьорското майсторство. Все ми беше тая, поне нямаше да се наложи да давам пари за такси, тъй като и аз съм кореняк, макар и от друг град, а и мен университетът задължава да живея на общежитие, за да не се разсейвам с неща различни от предучилищната педагогика. Няма изкушения на територията на този скъп, тузарски квартал. Взех цигари, защото ме беше помолил, от него щяло да е виното. След половин час бях пред входа на блока му и му писах, че съм долу и чакам. Изведнъж някой се изсвири от горните етажи, погледнах нагоре и видях летящ пропуск за блока. Аха.. тука е така. Качих се по стълбите, защото спестих, че ме е страх от асансьори. 8 етажа по-късно, бях пред 803 стая. Суеверно чукнах три пъти. Отвътре се чу "Идем". Хм. Не знам кое е по-лошо. Да не е сам, да е дървен шоп или да говори за себе си в множествено число. Нямах време да бягам. Поех дълбоко дъх. Вратата се отвори. Мм, не си го представях точно така, но като свикнеш с гледката, не е чак толкова отвратителен. Като изключим, че беше полуплешив, с 10 сантиметра по-нисък от мен, а се има предвид, че аз съм 160см, и че беше със скъсани чорапи, младежът ставаше. Все пак е човек на изкуството, а те са големи чешити. Благодари ми за цигарите и каза, че тия дни ще ми върне парите, защото бляя бля бля..... Бях наясно, че няма.. Прежалих 5-та лева. И точно преди да го намеря за симпатичен, ми поднесе импровизирана чаша от срязано шише от минерална вода и ми наля вино Меча кръв. Съжалих се. Трябва да се науча, че е много вероятно самоопределилите се за любители на виното, да се окажат алкохолици, които тачат виното, само защото е 1,50лв. И не заради това не ми стана симпатичен, а заради последиците от евтиното вино - оцветените зъби. Съмнявам се да е търсен ефект или да репетира и да се подготвя за роля. След неловкото мълчание, актьорчето каза, че отива до тоалетната и ще се върне след малко. Само кимнах, не посмях да пророня и думичка, за да не поема някоя бактерия, витаеща из въздуха на прекалено мръсната и неподредената му стая. Не личеше да чака гости. Подслъгна ме, че няма да се бави. След звукът, напомнящ повръщане, чух как се сгромолясва на земята. Хъркането не закъсня. Не знам дали се беше напил от мъка или от скука. Може би и той като мен се страхуваше да бъде емоционално обвързан. Може би и той е бил наранен. А може и да е влюбен в това да бъде пиян и неадекватен. Можех да си тръгна веднага, но бях прекалено гладна. Безсрамно отворих хладилника. Имаше само маслини без костилки и буркан с кисели краставички. Сърцето ми заигра, като видя корнишончетата. Но не можех да си позволя да хапна от тях. Знаех, че баба ми ще се се вбеси, ако разбере, че съм дегустирала чужда продукция. Погълнах 200 грама маслини, докато резюмирах случилото се върху гърба на касова бележка. Тръгнах си преди да съм осъзнала, че това не е бил нелеп сън, а истина. На другия ден изтрих приложението, за да не ми поиска обяснение  за маслините.  В страховете няма нищо лошо, освен ако не ни карат да прибягваме до глупави, необмислени постъпки. Много е нормално да се страхуваме. И е много ненормално да нямаме страхове. Всеки се страхува от нещо. Аз се страхувам любопитството ми да не ме убие, а не спирам да взимам грешни решения и да предприемам действия, от които не се гордея особено, но стомахът ми ми е благодарен. Търсих "любовта на живота си" от метрото под дърво и камък... Оказа се, че е плод на въображението ми. Добре, че не се удавих в глупостта си. Първата ми среща с непознат от интернет, се оказа и последна. И не бих повторила.