Постинг
03.04.2017 22:05 -
Ще живеем вечно
Седяхме върху тревата в неосветения парк и гледахме звездите. Пръстите му почти докосваха моите. Поех си дълбоко дъх и промълвих:
- Страхувам се.
- От какво? От тъмното ли?
- Страхувам се от това, че се влюбвам безвъзвратно. Все повече потъвам в чувствата си и едва дишам. Страхувам се, че никой не ме е гледал така, както ти сега. Страхувам се от това, което предстои да ни се случва. Влюбена съм. Любовта е ужасна болест, за която все още не са открили лек. А мен ми омръзна да боледувам и да се чудя колко скоро ще умра. Не съм готова да бъда наранена отново, разбираш ли?
Той се пресегна и ме целуна.
- Ще живеем вечно... Обичам те.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 182