Караш ме да се чувствам извънземно...
подай ми ръка и нека потеглим заедно
с нашия космически кораб...

 Сняг през април
зима през пролетта...
неочаквано почти толкова

 Навън е толкова лениво, че го мързи да завали.
Стоя с книга в ръка, заклещената между пръстите цигара дими.
Рисува пейзажи, кара ме да мисля и да си спомням

Това, което виждаш в мен, не е слабост.
Зверски усилия полагам желанието ми да не личи...
Целуни ме.. имай милост.

 Април. Пролет. Пълнолуние.
Луната се бе пооляла. В следващите дни се очакваше и фигурата ми да заприлича на закръглената форма на Луната. Предстоеше да навляза във фаза "Празник". Както и да е. Пълнолунието е нищо за хората, и безсъние...

 Седяхме върху тревата в неосветения парк и гледахме звездите. Пръстите му почти докосваха моите. Поех си дълбоко дъх и промълвих:
- Страхувам се.
- От какво? От тъмното ли?