Постинг
20.10.2016 19:09 -
Луна
Нощното небе беше обсипано с милион звезди и само Луната липсваше в прелестния пейзаж. Беше толкова студено, че зъбите ми потракваха неконтролируемо. Беше толкова тъмно, че ми беше трудно да наблюдавам посиняващите си пръсти. Точно преди да се вледенят, пръстите ми срещнаха неговите и се преплетоха някак вълшебно. Забравих за студа. В очите му се отразяваше закъснялата луна, подаваща се иззад гъстата гора. Съзвездията започнаха да се открояват едно от друго. Открои се и неземната усмивка. Устните ми срещнаха неговите и тръпката премина през цялото ми тяло. Усетих вълнението дори върху връхчетата на кутретата си, които иначе не чувствах. На него винаги му беше топло. Харесваше му да ми се подиграва, заради четирите пуловера и дебелото зимно яке през септември. Той ми казва, че съм необикновена, а аз го обожавам. Никой друг не познава истинската ми същност и дълбините на душата ми така, както той. И въпреки безбройните ми недостатъци и провинения, той не спира да ме обича. Аз съм неговата Любима, а той е моят Любим.
Не исках да си тръгвам от него, не искаше и той от мен. Исках времето да спре, да останем само аз и той.
"Нека да си тръгнем, когато Луната се издигне величествено сред звездите, които наблюдаваме всяка вечер." - прошепна ми. Сякаш за миг Луната се озова в центъра на небето и времето ни заедно приключи.
- Обичам те!
- Обичам те повече!
И се завърнахме в реалността, където сме просто познати.
Няма коментари
