Нещо средно между подслаждане на кафето и осоляване на раните.
Постинги в блога от Ноември, 2016 г.
24.11.2016 23:33 -
не зная
за хубавите неща истини не зная
бързо ли се случват
бавно ли
бързо ли се случват
бавно ли
22.11.2016 21:58 -
малка Вселена
Нека тази любов не е като другите. Нека всеки ден да е специален. Да е празник. Без причини и без поводи. Това, че чух смеха ти днес е достатъчна причина за национален празник, но нека се ограничим да нас двамата и до нашата малка Вселе...
12.11.2016 17:52 -
Бодли
Честността е колие с бодли, което нося. Колкото повече хората се доближават до мен, толкова повече ги наранявам. Постепенно колието се превърна в роба, която отблъсква хората, но чак, когато видят кръвта лееща се от ръцете им. "Пазете ...
06.11.2016 21:47 -
между редовете
целуни ме така, както мъжете целуват жените, които обичат.
да усетя поне за малко, че съм твоя, че си мой.
погали косата ми, докосни устните ми.
да усетя поне за малко, че съм твоя, че си мой.
погали косата ми, докосни устните ми.
02.11.2016 20:15 -
Недовършено
Ще дойда тихо, на пръсти.
Тихо ще си съблека палтото,
няма и да те поздравя.
Тихо ще си съблека палтото,
няма и да те поздравя.
01.11.2016 19:00 -
Ако ме чуваш
Студено ли е там?
Има ли Слънце?
Вали ли?
Има ли Слънце?
Вали ли?
01.11.2016 11:23 -
Еднорози
Обичам да се будя до него.
Започвам да вярвам в чудеса.
В магични създания, еднорози.
Започвам да вярвам в чудеса.
В магични създания, еднорози.
Търсене
За този блог
Гласове: 182