В петък се скътавам в планинското градче, където небето е розово, а облаците са на ръка разстояние. Прибирам се сама, дърпам куфара по разбити тротоари. Няма много хора. Студът ги е заключил вкъщи. Комините пушат, децата грабят от после...

 пролетна умора през зимата
есенна меланхолия през пролетта
жълто е и е бяло

 Колко те обичам?
Повече от петък следобед.
Повече от дъждовна неделя.

             Нощното небе беше обсипано с милион звезди и само Луната липсваше в прелестния пейзаж. Беше толкова студено, че зъбите ми потракваха неконтролируемо. Беше толкова тъмно, че ми беше трудно да наблюдавам посиняващите си пръсти...

 
Обичам те за пръв и за последен път.
Нереално истински.